Разни
МИТЪТ ЗА ЕРОС И ПСИХЕЯ
Психея била гръцка принцеса, която притежавала толкова красота, че Афродита, богинята на любовта и красотата, и завидяла. Богинята изпратила сина си, крилатия бог на любовта Ерос, да убоде младата принцеса с една от стрелите си, което да я накара да се влюби нещастно. Но когато Ерос видял Психея, той самият се влюбил в нея и не изпълнил поръката на майка си. Като нежен вятър той вдигнал Психея и я понесъл кьм един усамотен дворец. Ерос идвал при любимата си всяка нощ, след стъмване, бил много добър и любящ и тя скоро отговорила на чувствата му, макар че никога не и било позволено да види възлюбения си. Богът я предупредил, че ще трябва да я напусне завинаги, ако тя види лицето му. По-късно, сестрите на Психея дошли да я посетят и я убедили, че тя е длъжна да види любимия си, защото той би могъл да се окаже опасно чудовище. И така, Психея видяла лицето на Ерос на светлината на свещ, докато той спял, и открила, че той не е чудовището, от което се страхувала, а прекрасен бог. След това Ерос я напуснал и тя била много нещастна. Отчаяна в желанието си да го върне, Психея отишла при Афродита да моли за помощта и, но богинята останала безучастна към нейните страдания и и възложила за изпълнение невъзможни задачи. Тя дори трябвало да слезе в подземното царство,където никой жив смъртен не бил допускан. Психея обаче се справила с всичките задачи, благодарение на Ерос, който тайно я следял и и помагал. Накрая, Зевс решил, че двамата са доказали предаността си един към друг и ги съединил завинаги, като дал на Психея безсмъртие. Tе заживяли щастливо от този ден нататък и им се родило красиво дете, чието име било Волуптас (Наслада).
Това е една алегорична приказка, с много нива на значение. Тя е за единението между Ерос (мъжкото начало, еротичната страст) и Психея (женското начало, душата), което накрая поражда блаженство. Има и много истина за отношенията в нея. Докато се обичат и защитават любовта си, Ерос и Психея израстват и се развиват, ставайки по-прощаващи (Ерос) и по-силни (Психея).Така, чрез тяхната връзка те преодоляват своите собствени слабости, превръщайки се в по-добри и завършени личности. Въпреки че древните гърци поставяли ударение върху физическата красота, като символ и квинтесенция на цялата добродетел, в тази история се показва, че истинската любов надхвърля повърхностността на физическото привличане (Психея се влюбва в Ерос без да го е виждала). Любовта иска доверие (на Психея е забранено да вижда Ерос) и веднъж нарушено, доверието трудно се възстановява.В отношенията, човек не бива да позволява на други хора да се намесват (като сестрите на Психея), а трябва сам да взима решенията си. Където има любов, има и прошка (Ерос все още се грижи за Психея, след като тя е нарушила неговата забрана). Обединените усилия дават сила да се преодолеят дори и непреодолимите препятствия (невъзможните задачи, поставени от Афродита). Древните гърци смятали, че романтичната любов е най-важната съставка на човешкото щастие - да си припомним избора на Парис, от друг мит, който предпочел любовта на Елена пред славата и властта. Според тях, истинската любов трябва да бъде възнаградена и в края на историята съюзът на Ерос и Психея е благословен и защитен от боговете за вечни времена.
Пъпна връв към божественото
Ние се раждаме с отворена антена на върха на главата.
Наричаме я фонтанела и най-усърдно внимаваме да не натискаме силно темето на новородените.
Едва по-късно костите се втвърдяват и затварят небесния ни приемник в черепа,отрязвайки символично пряката ни линия към Бога.
Една млада двойка в Мексико имала две деца- едното на три години, другото- новородено.Като много съвременни родители,и те си купили система за наблюдение на бебето,която им давала възможност непрекъснато да чуват какво се случва в детската стая.Една вечер,както си лежали в леглото,родителите чули през приемника как по-голямото дете влязло в стаята на бебето оттатък антрето.То се приближило към люлката на малкото си братче и го разтърсило,за да го събуди.
"Слушай-прошепнало тригодишното на бебето,без да знае,че родителите го чуват,-разкажи ми за Бога, защото аз вече забравих"
Семейството изобщо не било религиозно.Родителите никога не били говорили за Бога,за църквата или за нещо мистично.Въпреки това малкото момче истинктивно разбрало към кого да се обърне.Давало си сметка,че бебето не може да говори,но знаело че новороденото,за разлика от родителите,е надежден източник на новини от Бога,защото тъкмо от там е пристигнало.Може би още различавало нишката бяла светлина,свързващи теменните рецептори на бебето с небесата.Втвърдяването на собственния му череп,било прекъснало пъпната връв,която го свързвала с Бога.Но момчето я помнело.
Всички я помним.И жадувало за нея. Всички жадуваме.
Тази истинска история ни напомня,че Бог не живее в разборите на сложни религиозни текстове,а във всеки миг от живота ни.