През тази априлска сутрин, още със отварянето на очите, ми се появи мисълта и прекрасната идея - че имам желанието да "разшифровам" вълшебните детски приказки, които обожавам още от малка.
Да правя езотеричен анализ, или казано по-точно, да мога да ги обяснявам на няколко нива-
от божествена гледна точка, от висшето съзнание.
И какво беше учудването ми, когато малко по-късно през деня,
видях информация и разбрах, че този ден е - "Международен ден на детската книга".
Вече нямах никакво съмнение, че по пътя на синхронностите, това е идеята която искам да осъществя.
Приказките са обител, те са онзи бряг където можеш да намериш покой за душата си,да се отпуснеш, да се абстрахираш от всичко останало и да се отдадеш на тази симфония, която се излива от всяка приказка и ни кара да се чувстваме щастливи.
Вълшебството да се докосваш до приказките чудесни, до тези вълшебни душеприказчици, душелечители - които галят нежната душа, и я карат да трепти и да се изпълва с любовта вечна - своево рода неизчерпаема от Божествения източник.
Всичките автори които са написали тези прекрасни вълшебни приказки, са се докосвали и са черпели информацията от богатия божествен източник, който е неизчерпаем, необятен, неограничен.
Всяка приказка има своя история и вълшебен миг на раждане,своя тъжна и радостна програма.
И на ниво съзнание, всяка приказка може да "говори" за едно,
но на друго ПО-ВИСШЕ СЪЗНАНИЕ тя означава съвсем друг подтекст.
Ето и малко разшифроване- самите думи съдържат "корен" и там произлиза истинския смисъл, в словото.
(Например, какво означава израза - "течаща река" :
енергия, движение, вода,ин, кръговрат, нещата се предвижват,живота е променлива величина,реката на живота се движи,всичко е необятно движение- живот, прераждане, инкарнация, безкрай.)
Всичко се свежда до еволюционното развитие на душите,
на циклите в природата.
Ползата от тези приказки е една- да се достигне до душите на хората..да се слее божествената енергия от Източника.
Всяка душа е свързана с енергийното поле и трептенията и вибрациите на тези приказки, те осъществяват контакт с Душата - основополагащ по-високо еволюционно развитие.
"Красавицата и Звяра"
Един ослепителен принц живеел сам във великолепен дворец.
По-красив и по-богат от петролен магнат,той несъмнено бил най-желания ерген на света.Но вътре в бляскавото си стегнато
тяло бил.,е да кажем просто- че не бил толкова красив.
В една дъждовна вечер на вратата му потропала някаква старица.
-Имам тук роза -казала му грозната жена.
( на духовно ниво това означава- "това тук е твоята вътрешна красота")
-Ще ти я дам,ако ме подслониш в бурята.
-Бих искал да ти помогна -отвърнал принца,но ти си толкова ужасна,
че просто не мога да имам нищо общо с хора като теб.
Моля те,върви си.
-Ти май наистина не разбираш -възкликнала старицата.
-Вземи розата,но знай,че трябва да намериш някоя,която да те обикне и да се омъжи за теб,преди да увехне последното листенце.
Намери я,или ще умреш. Принца се разсмял.
-С това ли намери да ме заплашваш? няма момиче на света,което
да може да ми устои.
-Не е съвсем така -отвърнала страховитата вещица.
Махнала с разкривената си от артрит ръка и разменила вътрешния му лик с външността,превръщайки приказния принц, в чудовище.
През това време по надолу по пътя, друг богаташ бил сполетян от лош късмет,един щастлив търговец,който изгубил всичко в ужасен пожар.
Останали без пукната пара,търговеца и децата му,се заселили в една колиба в гората и се прехранвали с картофи и горски плодове.
Един ден обаче търговеца получил вест,че последният му кораб натоварен догоре със съкровища,се е добрал до пристанището.
Забогателият отново търговец,събрал децата си и ги попитал,
кой какво иска.
Кола,DVD,скъпи маркови обувки-занареждали желанията си онеправданите.
"-Аз искам една роза"-заявила най-малката,която се казвала Бел,
и желанието и било посрещнато с подигравателен кикот от останалите.Името и значело Красота и Красота жадувало сърцето и.
Въоражен с дългия списък с желания,търговеца се отправил на път,но когато стигнал в града открил,че съдружниците му са го изпреварили и са прибрали стоката.Всичко било продадено и било изчезнало безследно. Докато се връщал посрамен в къщи,попаднал в буря и потърсил убежище в невероятния дворец.
-Ехо има ли някой? -повикал той сред празния дом.
Масата била сложена като за разкошен пир,но не била докосната.
Прегладнелия търговец не могъл да устои на уханието,седнал нахранил се, и след това заспал в тапицирания с кадифе стол.
На другата сутрин се събудил,а пред него стояла чиния,пълна с кифлички с масло и конфитюр.
-Благодаря -извикал той,после излязъл навън и попаднал сред великолепна розова градина.
-Какво чудо!-извикал- Нищо не нося на децата си.Разочаровах ги.
Но поне мога да занеса на моята Бел мъничко красота.
И той откъснал една роза.Но какво става когато човек откъсне роза? Тя му разкървавява ръката.
-Ти трябва да умреш!-изревал страшния Звяр и блъснал търговеца на земята.-Яде от храната ми.Дадох ти всичко,а ти дръзна да откраднеш късче красота,след като аз съм Звяр и имам толкова малко от нея?
-Но..дъщеря ми..Аз исках само..
-Дъщеря ли? -прекъснал го Звяра,надушил спасението от магията на старата вещица. -Можеш да избираш. Ако на твое място ми изпратиш дъщеря си,ще ти подаря живота.
Търговецът си тръгнал разтреперан към къщи,за да се сбогува със семейството си.
-Но нали Бел е виновната!-ревнали децата му-Тази глупава роза.Нека тя да върви при Звяра.
Бел изтрила една сълза и излязла напред като жертвено агне.
-Вината е моя,татко. Аз поисках розата. Прави са. Ще отида.
Стигнала в замъка по залез слънце,а той целият светел в особен цвят.Вътре намерила маса отрупана с храна,която отразявала цветовете на залеза отвън. Уплашена и отвратена тя вечеряла със Звяра.
-Кажи ми истината-заговорил Звяра.
-Обичаш ли ме? Ще се омъжиш ли за мен?
Бел преглътнала с мъка. -Не!-отвърнала тя.
Същата нощ и се присънил удивително красив принц.Той я уловил за ръка и казал:"Обичам те,близо съм до теб.
Вгледай се в сърцето си.Спаси ме."
Звяра сигурно държи принца затворен,решила Бел.
Трябвало да го спаси.Хукнала от стая в стая,отваряла шкафове и скринове,отключвала чекмеджета и капаци на подовете,отчаяно търсейки мъжа на мечтите си,за да го освободи.В балната зала намерила портрет на принца.
Странно казала си,защо му е на Звяра да държи портрет на своя затворник? Претърсвала палата ден след ден.
И всяка вечер сядала на масата със Звяра.Установила че е очарователен.Интелигентен. Харесва я.Но е толкова непривлекателен.
Един следобед Бел погледнала в едно огледало,и зърнала баща си тежко болен на легло.
-Баща ми умира -замолила се тя на Звяра.
-Обичам те,моя Красавице,и виждам,че страдаш- и той и поднесъл вълшебен здатен пръстен.
Завел я в мазето и натоварил четири сандъка(като четерите камери на сърцето)със съкровища за семейството и.
Символично изпълнил сърцето и с красота.
-Но трябва да знаеш -заявил Звяра,-че ако не се върнеш до
шесдесет дни,аз ще умра.
Бел отнесла съкровищата -компютри,разкошни платове,малки и големи накити.Прибрала се триумфално и се грижила за баща си,докато оздравял.Минали шесдесет дни и тя отново сънувала своя принц.
Той лежал до една изсъхнала роза. "Ти ми обеща да ме спасиш -прошепнал той,издъхвайки -Колко си жестока!"
Бел се събудила уплашена,завъртяла златния пръстен и той е пренесъл в замъка.Намерила изсъхналата роза,край нея лежал неподвижен Звяра.Била закъсняла.Бил мъртъв.
Тя протегнала ръка и погалила грозното му лице.
-Обичаш ли ме ?-едва отворил очи Звяра.
-Да.
-Ще се омъжиш ли за мен?
-Да.
Магията била развалена.Звяра се превърнал отново в невероятно красив принц.Той прегърнал Бел.И двамата заживели щастливо в златната идилия на Красотата.
Поуката:
Виждайте красотата в другите,не съдете за книгата(или за Звяра) по корицата.Тази важна поука прави старата приказка актуална векове наред.Но истинската поука е нещо повече - тя фактически съдържа един от най-важните уроци на Дървото на живота.
Принцът въплащава и красотата и звяра. Красотата и Звяра са едно.
Същото важи за всеки от нас. Всички ние имаме у себе си и Красотата,и Звяра,и Короната,и Царството,и божественото,и Егото.
Тялото ни е Звяра, душата ни е Красотата. Те имат нужда един от друг. Едва когато приемем факта, че са свързани, постигаме любовта,
вълшебството и Красотата,на която се крепи цялото мироздание.
Трябва да се стремим да приемем онази част от себе си, която е Звяра,също както приемаме красивия си дух.
Единствено равновесието носи съвършенство в живота ни.
Ако прекалено много клоним към материалния свят, превръщаме се в самотни алчни зверове. Ако се отклоним твърде много към духовното, може да се озовем на мястото на Бел - унесена в сънища, влюбена в една фантазия, а не в човека от плът и кръв.
Езотеричното тълкуване на Пинокио
„Приключенията на Пинокио”, приказка, описваща приключенията на кукла, непреклонна в търсенето си да се превърне в истинско момче, била публикувана през 1883 година.
Историята започва с Джепето, италиански дърворезбар, който превръща парче дърво в кукла. Той й придава човешки черти,но все пак остава безжизнена кукла.
Джепето е по някакъв начин Създател на Вселената,
думата “Demiurge”, буквално преведена от гръцки, означава ”създател, занаятчия или майстор”.
Къщата на Джепето е пълна с резбовани от него часовници, които както знаете, се използват, за да измерват времето – едно от големите ограничения във физичен план.
Джепето е създал прекрасно изглеждаща марионетка, но осъзнава,
че има нужда от помощта на „Великия Бог”, който да даде на Пинокио божествената искра, необходима, за да се превърне в „истинско момче” или съгласно езотеричната терминология – в просветлен човек.
И така, какво прави той?
Той „си пожелава на една звезда”, да изпълни Пинокио с малко от божествената си същност.
Тогава, „Синята фея”, представителка на Великия Бог, слиза на земята, за да даде на Пинокио искра от Всеобхватния Ум.
Феята дава на Пинокио дарбата на живота и свободната воля.
Въпреки че е жив, той все още не е „истинско момче”.
Когато Пинокио пита: „-Аз истинско момче ли съм?”,
Феята отговаря: „-Не, Пинокио. Изпълнението на желанието на Джепето, зависи изцяло от теб. Докажи, че си смел, честен и щедър, и някой ден ще бъдеш истинско момче”.
Темата за самоувереността и самоусъвършенстването е силно вдъхновена: духовното спасение е нещо, което трябва да бъде заслужено чрез самодисциплина, самопознание и силна воля.
По същия начин, по който започва процеса на просветление- чрез превръщането на грубия камък в гладък, Пинокио започва пътуването си като грубо парче дърво и търси начин да изглажда ръбовете си, докато се превърне в истинско момче.
Но нищо не му е подадено наготово.
Трябва да протече вътрешен алхимичен процес, който да го направи достоен за просветление. Той трябва да премине през живота, да се бори с изкушенията му и използвайки съвестта си (олицетворена от Щурчето Джимини), трябва да намери правилния път.
Първата стъпка е да отиде на училище (символ на познанието).
След това, изкушенията на живота, бързо започват да пресичат пътя му.
На път за училище, Пинокио е спрян от лисицата Фоулфелоу (име, което не вдъхва особено доверие – {foul – англ., нечестен и fellow – другар, събрат}) и Котката Гидиън, които го примамват към „лесния начин за успех”.
Въпреки предупреждението на съвестта му, марионетката последва съмнителните герои и така е продаден на Стромболи – войнствения организатор на куклени шоута.
По време на изпълнението си, Пинокио е запознат с придобивките от „лесния начин”: слава, богатство и дори секси женски кукли.
Въпреки това, Пинокио бързо научава високата цена на този привиден успех: той не може да се върне и да види баща си (Създателя), парите, които печели са единствено за Стромболи – „дресьора” му,
и той вижда каква ще бъде съдбата му когато остарее.
Твърде зловещо описание на шоу бизнеса, нали?
Той всъщност не е нищо повече от .... кукла.
След като вижда истинската същност на „лесния начин”, Пинокио осъзнава печалното състояние, в което се намира.
Той е затворен в клетка като животно и е оставен на милостта на жесток кукловод.Подведен към това да продаде душата си.
Тогава Пинокио си връща съвестта (Щурчето Джимини) и се опитва да избяга. Но и цялата добросъвестност на света не могат да го спасят – Щурчето не може да отвори катинара.
Нищо друго, освен божествена намеса не би могла да го спаси,но не и преди да бъде честен с Феята (божия пратеник) и най-вече – честен към себе си.
Отново в правия път, Пинокио е спрян от Лисицата Фоулфелоу, която го примамва да отиде в „Острова на насладата” – място, без училище (познание) и закони (морал). Децата могат да ядат, пият, пушат, бият и унищожават каквото и когато си поискат, всичко това под зоркия поглед на Кочияша.
Островът на насладата е метафора за „скверен живот”, характеризиращ се с невежество, търсене на постоянно удоволствие и задоволяване на най-низшите импулси.
Кочияшът поощрява това поведение, защото знае, че това е перфектния метод за създаване на роби.
Момчетата, които напълно са се отдали на този глупав начин на живот се превръщат в магарета и са експлоатирани от Кочияша да работят в мина. Още едно доста грубо обрисуване, този път на масите от невежи.
Пинокио и той започва да се превръща в магаре.
В езотеричната терминология – той е по-близо до материалната си същност, представена чрез това инато животно, отколкото до духовното си АЗ.
Пинокио отново възвръща съвестта си, избягва от затвора на скверния живот и от "Острова на Насладата".
Когато се завръща у дома, за да се събере с баща си,той намира къщата празна.Научава, че Джепето е бил погълнат от огромен кит. Тогава куклата скача във водата и се оставя на кита да го погълне, за да намери своя Създател. Това е финалното му просветление, в което той трябва да избяга от тъмнината на невежия живот (символизиран от утробата на огромния кит) и да получи духовна светлина.
В заключение:
Погледната през очите на просветен, историята на Пинокио вместо да бъде серия от случайни приключения, се превръща в дълбоко символна духовна алегория.
Имайки предвид многобройните преиздавания на „Пинокио” и успехът му по света, бихме могли да кажем, че целият свят е станал свидетел на неговото просветление, но много малко хора са го разбрали напълно.
