Притча "Помисли за гъсеницата"
Гъсеницата прекарва по-голямата част от своя живот на земята,завиждайки на птиците и негодувайки за своята съдба и форма.
"Аз съм най-нещастната от всички създания"- мислела си тя.
"Безобразно и отвратително е да пълзиш по земята."
Но веднъж, все пак, Майката Природа помолила гъсеницата да направи пашкул.
Изумена, защото до този момент никога не била правила пашкул,гъсеницата си помислила, че ще трябва да изгради своя собствен гроб и да се подготви да умира.
Макар и нещастна в този си живот който прекарвала до сега, тя се оплакала на Бог:
"След като свикнах с това състояние на нещата господи, ти ще ми вземеш и малкото, което имам "
В отчаянието си, тя се обвила в
пашкула, и зачакала края.
Няколко дни по-късно, гъсеницата видяла, че се превърнала в красива пеперуда.
Тя вече можела да лети в небето и това възбудило в нея необичайно възхищение!
Гъсеницата била изумена от изненада- за идеите и замисъла на Бог, и от това как е устроен живота!
Притча за Буда
Веднъж Буда със своите ученици, минавал покрай едно село, в което живеели противници на будистите.
Жителите на това село, изкочили от домовете, и обкръжили Буда и учениците му и започнали да ги оскърбяват.
Учениците също се разпалили , и започнали да отвръщат. Само присъствието на Буда действало успокояващо.
Но, думите на Буда довели до объркване жителите на селото и учениците му.
Той се обърнал към учениците си и казал:
Вие ме разочаровахте.Тези хора си вършат работата.Те са ядосани. Те мислят,че аз съм враг на тяхната религия и моралните им ценности. Тези хора ме обидиха и това е естествено. Но защо вие се сърдите? Защо позволявате тези хора да ви манипулират? Вие вече сте зависими от тях. Нима не сте свободни? Селяните не очаквали такава реакция. Те били озадачени и притихнали. В тишината Буда се обърнал към тях:-Това ли е всичко? Ако не всичко сте казали, ще имате възможност да ми го кажете на връщане.
Хората от селото били напълно объркани, те попитали:
Но ние не сме те обидили , защо си ядосан на нас?
Вие сте свободни хора, и това, което правите - е ваше право. И аз на това няма да реагирам. Аз също съм свободен човек. Нищо не може да ме накара да реагирам , и никой не може да ми влияе и да ме манипулира.Аз съм господар на моите проявления и моите действия произтичат от вътрешното ми състояние. Бих искал да ви задам един въпрос, който ви засяга. Когато преминавах през съседното до вас село,селяните ме посрещнаха с цветя, плодове и сладкиши. Аз им казах:
- "Благодаря ви, но ние вече закусихме. Вземете тези плодове с моята благословия! Ние не можем да ги вземем, ние не носим със себе си храна. " Сега аз ви питам: "Какво да правят с плодовете, които им казах , да вземат обратно?"
Един човек от тълпата казал:
Вероятно, те са ги върнали обратно по домовете си. И са раздали плодовете и сладкишите на децата си, и техните семейства.Буда се усмихнал:А какво ще правите със своите оскърбления и проклятия?
Аз не ги приех. Както аз се отказах от плодовете и сладкишите, и вие трябва да ги върнете обратно. Какво можете да направите? Аз отхвърлям вашите обиди, така че да можете да си ги носите вкъщи и да правите с тях каквото поискате.
Спуканата делва
Живял някога в едно малко селце един мъж, който работел като продавач на вода. По онова време водата не течала от кранове, а се вадела от дъното на дълбоки кладенци или от реките. Ако край селото нямало изкопани кладенци, този, който не искал да търси вода сам, трябвало да я купува от продавача, който обикалял селата с големи делви, пълни с безценната течност.
Една сутрин една от делвите на продавача се пукнала и започнала да пилее вода по пътя. Когато стигнал в селото, купувачите му платили обичайните десет монети за пълната делва, но само 5 за съдържанието на другата, която била пълна едва наполовина.
Покупката на нова делва била прекалено скъпа за продавача на вода. Затова решил, че трябва да върви по-бързо, за да компенсира разликата в парите, които получавал. В продължение на две години мъжът идвал и си отивал с бърза крачка и получавал своите 15 монети за делва и половина вода.
Една нощ се събудил от необичаен шум, който се долавял в стаята му:
- Шшшт... Шшшт...
- Кой е там? - попитал мъжът.
- Аз съм - казал един глас, който излизал от пукнатата делва.
- Защо ме будиш в този час?
- Предполагам, че ако те заговоря през деня и на светло, страхът ще ти попречи да ме чуеш. А трябва да ме чуеш.
- Какво искаш?
- Искам да те помоля да ми простиш. Не е моя вината за пукнатината, през която изтича водата, но знам колко много ти навредих. Всеки ден, когато пристигаш уморен в селото и получаваш за съдържанието ми половината от това, което получаваш за моята сестра, ми иде да заплача. Знам, че трябваше да ме смениш с нова делва и да ме изхвърлиш, но ти ме запази. Искам да ти благодаря за това и да те помоля още веднъж да ми простиш.
- Изненадан съм, че ми искаш прошка - казал човекът. - Нека утре рано излезем двамата. Искам да ти покажа нещо.
Продавачът на вода продължил да спи до зори. Когато слънцето се показало на хоризонта, той взел пукнатия съд и го отнесъл до реката.
- Погледни - казал той и посочил към града. - Какво виждаш?
- Града - казала делвата.
- И какво още? - попитал мъжът.
- Не знам... Пътя - отговорила делвата.
- Точно така. Погледни от двете страни на пътеката. Какво виждаш?
- Виждам сухата земя и чакъла отдясно на пътя и цветните лехи от лявата страна - казала делвата, която не разбирала какво иска да й покаже господарят й.
- Много години съм минавал по този тъжен и самотен път, носейки вода до селото и получавайки еднаква сума пари за двете делви... Но един ден забелязах, че си се пукнала и че от теб тече вода. Не можех да те сменя, затова взех решение: купих семена на какви ли не цветя и ги посях от двете страни на пътя. Всеки път, като минавах, водата, която се разливаше от теб, напояваше лявата страна на пътеката и за тези две години успя да постигнеш тази промяна. - Продавачът на вода замълчал и погалил вярната си делва. - И ти ми искаш прошка? Какво значение имат няколко монети по-малко, щом благодарение на теб и на твоята пукнатина тези цветя ме радват по пътя ми? Аз трябва да ти благодаря за недостатъка ти.
Поука от мъдреците
Баал Шем Тов,велик кабалист и основател на хасидското движение,опипал сивата си брада и скочил на крака.
-Да вървим в Румъния!-извикал той.
-В Румъния ли?-възразил един от учениците му.-
Но,рави,Румъния е на шест дни път оттук.
-О,няма значение-отвърнал Баал Шем Тов и ги избутал навън през вратата.Впрегнали в колата един стар кон и се качили в нея.Конските копита затрополили равномерно по прашния селски път.Учениците задрямали.
До хоризонта се простирали зелени поля и овощни градини.
Те се взирали в този рай на земеделието,а въздуха бил пълен с безпределното плодородие на Земята.
-Това е райската градина!-обадил се един ученик.
-Няма съмнение,че Бог е тук-подкрепил го друг.
Но Баал Шем Тов не се усмихвал.
Той посочил едно самотно кафяво петно,което се откроявало
сред пищния зелен пейзаж.
-Да идем там- рекъл великият учител.
На сред измъченото парче земя,те открили един усърден земеделец,който старателно го обработвал.
Въпреки изнурителните му усилия,нищо не пониквало.
Никакво разтение. Нито едно дърво. Нито дори плевел.
Проблема не е в леността, установили гостите.
Човека се бъхтел над земята си,както праведните-над
свещените текстове.
Едно по едно,бразда по бразда,земеделеца засявал семената.
След два дни непрекъсната работа засял цялата нива.
Тогава спрял само колкото да пийне глътка вода,
върнал се на първия ред и изровил първото семе.
Баал Шем Тов го наблюдавал как изважда всяко семенце,
почиства го най внимателно и отново го заравя в земята.
Уплашен да не би някое малко червейче,невидима бактерия
или птичка да повреди семето,земеделеца правел всичко
възможно то да остане непокътнато.
Баал Шем Тов не разбирал много от земеделие,но знаел доста за хората.Той се приближил към наведения над пръстта мъж.
-Знаеш ли,толкова много работиш и изглеждаш толкова уморен.
Нека аз да се погрижа за нивата ти, а ти влез да поспиш.
-Вярно е,че малко сън би ми дошъл добре- съгласил се земеделеца,свалил си шапката и се почесал отдясно на главата.
-Но трябва да се грижа за семената.
-Не се безпокой,аз ще свърша тази работа-казал Баал Шем Тов.
-Но всяко семенце трябва да се почиства и...
-Добре, добре-пекъснал го равинът. -Обещавам.
Той побутнал земеделеца към колибата и го сложил да спи.
-Наспи се добре- пожелал му той,но изтощения човек вече хъркал.
-Хей!Спиш ли?-изкрещял Баал Шем Тов.
Земеделецът скочил стрестнат.
-Какво? Наред ли е всичко със семената?
-Наред е,наред.Всичко е наред.Само проверявах дали спиш.
-Спя,спя-отвърнал земеделецът.-Остави ме и върви на нивата,както обеща.Побързай.
Земеделецът се отпуснал на възглавницата.
Баал Шем Тов тръгнал към вратата.
-А сега спиш ли?-викнал той пак.
Земеделецът отново се събудил.
-Да,не виждаш ли че спя?
-Добре-казал Баал Шем Тов-Исках само да се уверя,че наистина спиш.
Този странен разговор се повторил още няколко пъти.
После Баал Шем Тов се качил в колата и тръгнал към къщи,
оставяйки на мира и земеделеца и нивата му.
След седем дни земеделеца се събудил.Хукнал уплашен навън,за да провери как са семената,но замръзанл на стъпалото.Нивата му била зелена.Открай-до край,на където и да се обърнел,всичко било избуяло.
Баал Шем Тов е пример за енергията на Мъдростта.
Той не си прави труда да обяснява на земеделеца,колко е безполезно онова,което прави.Не го убеждава със средствата на езика или логиката.Вместо това учителя прибягва до чистата мъдрост.Насочва се само към дясната,интуитивната половина на мозъка на земеделеца.
Не го съди.Не го критикува.Просто му предлага помощ чрез пример,чрез неочаквано прозрение.
Причината сутрин да ставаме от леглото
Един гладен старец не бил ял нищо цяла седмица.Всяка сутрин по изгрев слънце той се надигал от постелката върху пръстения под на колибата и тръгвал към близкото село да потърси работа.Повечето дни се връщал в къщи по мрак с празни джобове,дъвчейки клечка,за да заглуши къркоренето на стомаха си.
Една сутрин той най-сетне си намерил работа-да направи нова кошара за най-богатото семейство в града.Цял ден се потил под жаркото слънце,пренасял дървени греди зад голямата къща и набивал колове в спечената земя.
Вечерта богатия му работодател бръкнал в джоба си и извадил шепа монети.Взел от купчината две петачета и ги подхвърлил на измършавелия труженик.
Смазан от умора,гладния старец тръгнал през селото.
Довлякъл се до фурната и си купил с едната монета малък самун хляб.Отхапал от коричката и се отправил през площада към количката на цветаря.С втората монета гладния старец си купил една великолепна лилия.
Дори цветаря,макар и доволен от покупката,решил, че стареца е полудял.
-Но ти умираш от глад!-възкликнал той.-Защо не си запазиш парите за нещо по добро? Нещо за храна за утре?
Гладният старец отхапал нов залък от хляба и се усмихнал.
-Първата половина на труда ми е,за да мога да живея -отвърнал той, и усмивката му станала още по широка.
-Втората половина е, за да имам за какво да живея.
Гладният старец поднесъл цветето към носа си.
Вдишал с наслада и си тръгнал към къщи, убеден,че без удоволствие не може да има Победа,не може да има живот.
